История
Черни дупки
Мъглявини
Галактики
Черни дупки
Мъглявини
Галактики
Звезди
Планети
Метеори
Астероиди
Звездното небе
Планети
Метеори
Астероиди
Звездното небе
Слънчева система
Комети
Фотоси
Обсерватории
Интернет адреси
Какво е астрономия?
Знаете ли че...
Обсерватории в България
От 2004 г. в Шуменския университет (ШУ) започна обучение на редовни студенти по специалност астрономия в бакалаварска степен, а от 2006 г. стартира дистанционна форма на обучение. За целта се използва наблюдателната база на Астрономическия център на Шуменския университет.
Астрономическият център е създаден като структура на ШУ през 1997 г. с две основни функции: обучение на студенти, изучаващи дисциплината астрономия и популяризаторска дейност. Пръв научен ръководител на центъра е проф. дфн Владимир Шкодров.
Материалната база на Астрономическия център се състои от: оборудвана зала за практически упражнения по астрономия (звездни карти, секстанти, теодолити, звездни глобуси); астрономическа кула с 15-ст телескоп и астрокамера; площадка за наблюдения с 5 малки учебни телескопи; шнелфотометър; 5 компютъра с достъп до Интернет; кабинет с богата библиотека.
Членове на екипа на Астрономическия център са: проф. дфн Диана Кюркчиева (автор на 65 научни труда и учебниците "Астро-физика", "Сферична астрономия" и "Променливи звезди"), доц. д-р Драгомир Марчев (автор на 35 научни труда), 4 докторанти по астрономия, астрономи-любители.
Детайлна информация за Астрономическия център на ШУ може да се намери на адрес http://astro.shu-bg.net.
Астрономическият център е създаден като структура на ШУ през 1997 г. с две основни функции: обучение на студенти, изучаващи дисциплината астрономия и популяризаторска дейност. Пръв научен ръководител на центъра е проф. дфн Владимир Шкодров.
Материалната база на Астрономическия център се състои от: оборудвана зала за практически упражнения по астрономия (звездни карти, секстанти, теодолити, звездни глобуси); астрономическа кула с 15-ст телескоп и астрокамера; площадка за наблюдения с 5 малки учебни телескопи; шнелфотометър; 5 компютъра с достъп до Интернет; кабинет с богата библиотека.
Членове на екипа на Астрономическия център са: проф. дфн Диана Кюркчиева (автор на 65 научни труда и учебниците "Астро-физика", "Сферична астрономия" и "Променливи звезди"), доц. д-р Драгомир Марчев (автор на 35 научни труда), 4 докторанти по астрономия, астрономи-любители.
Детайлна информация за Астрономическия център на ШУ може да се намери на адрес http://astro.shu-bg.net.
Обсерваторията в Белоградчик
Построена е през 1961 г. от група астрономи-любители, водени от учителя по физика Христо Костов. Тя става първата училищна обсерватория в България с най-големия по това време телескоп. В периода 1964-1974 г. обсерваторията е използвана като база за наблюдения на спътници. През 1965 г. тогавашният директор на обсерваторията Александър Томов поръчва нов телескоп - 60 cm Касегрен, който е монтиран в 6 т кула през 1969 г. (фиг. VII.3).През 1976 г. астрономическата обсерватория в Белоградчик става наблюдателна база на БАН. От 1985 г. като детектор при наблюденията се използва електрофотометър и система от стандартни филтри, а от 1997 г. - CCD камера ST-8.
През 1994 г. в обсерваторията в Белоградчик със средства на бизнесмена Кристиан Маслев (математик по образование и възпитаник на Варненската народна обсерватория) е построена 4-т кула, в която е монтиран 14-инчов телескоп тип целестрон, снабден със CCD камера Star.
На 13 март 1981 отваря врати Националната астрономическа обсерватория Рожен, което бележи нов етап в развитието на българската астрономия. Това е най-голeмият наблюдателен комплекс в Югоизточна Европа. Координатите на обсерваторията са:
1) 2-т рефлектор система Ричи-Кретиен-Куде (този телескоп все още е най-голям в югоизточна Европа.
С този инструмент в режим на панорамни (директни) наблюдения се получават изображения на поле / х 1° с мащаб 13 arcsec/mm, а трите камери на Куде спектрографа позволяват получаване на спектри на небесните тела с разделителна способност съответно 18 А/тт, 9 А/тт и 4 А/тт. Към екипировката на телескопа принадлежат: двуканален фокален редуктор (F/2,8), CCD камера тип Photometries (1024x1024 рх, 1 рх-24 jum) и CCD камера тип VersArray 1300В (1340x1300 рх, 1 рх=20 /tun). И двете CCD камери се охлаждат с течен азот (закупуването на втората камера е спонсорирано от UNESCO-ROSTE). Граничната звездна величина в Ричи фокуса (F/8) е 22'";
2) 60-ст телескоп Касегрен с електрофотометър, предназначен за звездна UBV фотометриял
3) 50/70-cm Шмидт телескоп. с поле fx 5° с мащаб 120 arcsec/mm за получаване на изображения на протяжни обекти (комети, галактики), който работи със CCD камера SBIG ST8.
- географска дължина + 15" 38' 58"
- географска ширина +41" 4Г 48"
- височина 1750т .о
1) 2-т рефлектор система Ричи-Кретиен-Куде (този телескоп все още е най-голям в югоизточна Европа.
С този инструмент в режим на панорамни (директни) наблюдения се получават изображения на поле / х 1° с мащаб 13 arcsec/mm, а трите камери на Куде спектрографа позволяват получаване на спектри на небесните тела с разделителна способност съответно 18 А/тт, 9 А/тт и 4 А/тт. Към екипировката на телескопа принадлежат: двуканален фокален редуктор (F/2,8), CCD камера тип Photometries (1024x1024 рх, 1 рх-24 jum) и CCD камера тип VersArray 1300В (1340x1300 рх, 1 рх=20 /tun). И двете CCD камери се охлаждат с течен азот (закупуването на втората камера е спонсорирано от UNESCO-ROSTE). Граничната звездна величина в Ричи фокуса (F/8) е 22'";
2) 60-ст телескоп Касегрен с електрофотометър, предназначен за звездна UBV фотометриял
3) 50/70-cm Шмидт телескоп. с поле fx 5° с мащаб 120 arcsec/mm за получаване на изображения на протяжни обекти (комети, галактики), който работи със CCD камера SBIG ST8.
За нас
Астрономия за всички
Астрономия за всички
Обсерватории
В България По света В космоса
В България По света В космоса