Полската печурка е популярна гъба, извънредно широко разпространена из цялата страна, но не се среща навсякъде. Започне ли гъбарският сезон през май - юни, ще я откриете най-често край старите торища, по пладнищата на стадата, по пасищата, около местата, където през лятото лагерува добитък. Ще я видите и в нивите, и в градините, торени с оборски тор, край пътищата и пътеките, по които редовно преминава добитък. Ще я познаете много лесно. В началото, когато току-що се е показала над земята, гуглата й е кълбеста, прилича на бяла топчица, по-малка от орех. По-късно ще я видите вече полукълбеста, а след като израсте напълно, става плоска и достига диаметър от 5 до 12 см. Отгоре тя е бяла и гладка или е с бледокафяви повлекла от многобройни дребни сиво-кафяви люспици, но винаги е суха. Никога не е лигаво лепкава. Най-сигурният белег, по който може безпогрешно да се познае полската печурка, е цветът на пластинките по долната страна на гуглата й. Почти веднага щом гъбата се покаже над земята, макар да е още кълбовидно свита, пластинките са вече оформени и са придобили бледорозов цвят. Разтвори ли се гуглата, пластинките бързо започват да потъмняват. От бледорозови те стават червеникавокафяви (затова в много краища на страната полската печурка се нарича червенушка), а накрая   -   тъмношоколадовокафяви   до   черно-кафяви.

    Пънчето на полската печурка няма особени белези. То е бяло, с форма на колонка, високо от 4 до 8 см, плътно и при най-младите екземпляри носи бял ципест пръстен. Той обаче е нетраен и при по-възрастните екземпляри от него не остава и следа. Единственият важен белег на пънчето на полската печурка е, че няма в основата си бяло торбичковидно образувание.
    Винаги когато специалистите описват полската печурка, я сравняват с бялата мухоморка (Amanita verna) като неин двойник или като сходен вид. Някои прибавят и зелената мухоморка (Amanita phalloides). Наистина в съвсем млада възраст, когато токущо са се показали и още изглеждат като малки бели топчици, тези гъби приличат външно на полската печурка. Затова начинаещите гъбари могат да откъснат вместо полска печурка някоя мухоморка и да създадат твърде много грижи на лекарите, защото и двете мухоморки са смъртоносно отровни. Достатъчно е обаче да се разчупи свитата на кълбо гугла и да се види цветът на пластинките. Ако са нежнорозови, това вече е сигурно доказателство, че откъснатата гъба е печурка. При бялата или зелената мухоморка пластинките са чисто бели и остават такива докрай.

    Полската печурка има много съперници по вкус и по аромат сред гъбите. Главните й съперници са пак печурки-червенушки. Техните пластинки също отначало са бледорозови, а после стават червеникавокафяви до черно-кафяви и черни като сажди. Затова не се страхувайте, че може да сбъркате полската печурка с някой друг вид печурка. Неприятно ще е само, ако попаднете на карболовата печурка (карболката). Тя единствено от гъбите-червенушки не се яде, но лесно се издава по силната миризма на карбол, която излъчва, когато се разчупи гуглата й или основата на пънчето.