В нашата природа бялата черница не се среща в диво състояние. Тя се отглежда на много места из страната, но най-добре се развива при по-топъл климат. Към почвените условия тя не е взискателна, макар че по-добре вирее на плодородни почви, в състава на които има и варовито вещество.

    Бялата черница е била опитомена преди много хилядолетия и превърната в полезно плодно дърво от човека. Нейна родина са страните от Източна Азия - Китай, Корея и Япония. Предполага се, че в Европа тя е пренесена през XI и XII век от земите на Източното Средиземноморие. Приблизително по това време бялата черница е проникнала и в нашата страна.

    Бялата черница е средно високо листопадно дърво, достигащо 10 - 15 м височина. Има добре развита коренова система. Стволът й е прав, покрит със сиво-кафява плитко напукана кора. Короната на дървото е широко разперена и закръглена, но клоните й не са гъсто преплетени. Листата са яйцевидни, ту цели, ту наделени на 3 или 5, дяла, а по петурата могат да се преброят от 5 до 7 двойки странични жилки, от които една двойка задължително е в основата на петурата, там, където започва дръжката. Всички листа на бялата черница са тъпо и сравнително едро назъбени по края си, прикрепени са на дълги дръжки.

    През май из раззеленилата се корона се появяват съцветията и цветовете. Бялата черница е разделнополово растение. Мъжките цветове са съставени от 4 околоцветни листчета и 4 тичинки, събрани в ресовидни съцветия. Женските цветове имат по 2 околоцветни листчета, кълбовиден плодник с много късо стълбче, на върха с две близалца. Те също образуват ресовидни съцветия, които за разлика от мъжките са по-къси. Обикновено бялата черница е еднодомно растение, но тук-там се срещат и двудомни екземпляри. След опрашването, а то се извършва от насекоми, околоцветникът на женските цветове се разраства в месеста тъкан и всеки плодник се превръща в месесто орехче, а всички месести орехчета, които съдържа едно съцветие след прецъфтяването му, образуват съплодието, което хората най-често наричат „черница". Всяко съплодие има много елипсовидни триръбести орехчета, потопени в бялата или светлорозовата месеста част. Узряването им става през юли - август.

    Бялата черница е полезно дърво. Съплодията и съдържат витамини и захари и се използуват за храна. Листата й са вкусна храна за гъсениците на копринената пеперуда, а освен това съдържат аспарагинова киселина, глюкоза и други полезни вещества. Растението се отличава със здрава дървесина, която се използува в мебелната промишленост и за изготвяне на бъчви. От листата и дървесината и се получава жълт оцветител. Бялата черница може да се използува и като декоративно дърво из паркове и алеи. Нейната пределна възраст е 400 години.