Начало
      Гъби
     Лозова  плазмопара
     Столоно-образуващ ризопус
     Обикновена манатарка
    
Домашна гъба
     Полска печурка
     Керино ухо
     Сива копринка
     Същинска праханова гъба
     Обикновена пънчушка
      Водорасли
  
   Отдел червени водорасли
     Жилчеста филфора
     Прозрачен церамиум
     Ивичесто-белезникава
     порфира

    
Отдел кафяви  водорасли
     Коленчат сцитосифон
     Ветриловидна падина
     Космата цистозейра
    
Отдел зелени  водорасли
     Корава морска салата
     Водна мрежа
     Перест бриопсис
    Клас двусемеделни
   
Семейство лютикови
     Кукуряк
     Полска челебитка
     Обикновена ралица
     Обикновен повет
     Пълзящо лютиче
     Пролетно жълтурче
     Пролетен гороцвет
     Синя кандилка
  
  Семейство брястови
     Полски бряст
 
  Семейство черничеви
     Бяла черница
    Семейство букови
     Обикновен кестен
     Обикновен бук
     Цер
Бяла черница
    В нашата природа бялата черница не се среща в диво състояние. Тя се отглежда на много места из страната, но най-добре се развива при по-топъл климат. Към почвените условия тя не е взискателна, макар че по-добре вирее на плодородни почви, в състава на които има и варовито вещество.
    Бялата черница е била опитомена преди много хилядолетия и превърната в полезно плодно дърво от човека. Нейна родина са страните от Източна Азия - Китай, Корея и Япония. Предполага се, че в Европа тя е пренесена през XI и XII век от земите на Източното Средиземноморие. Приблизително по това време бялата черница е проникнала и в нашата страна.
    Бялата черница е средно високо листопадно дърво, достигащо 10 - 15 м височина. Има добре развита коренова система. Стволът й е прав, покрит със сиво-кафява плитко напукана кора. Короната на дървото е широко разперена и закръглена, но клоните й не са гъсто преплетени. Листата са яйцевидни, ту цели, ту наделени на 3 или 5, дяла, а по петурата могат да се преброят от 5 до 7 двойки странични жилки, от които една двойка задължително е в основата на петурата, там, където започва дръжката. Всички листа на бялата черница са тъпо и сравнително едро назъбени по края си, прикрепени са на дълги дръжки.

    През май из раззеленилата се корона се появяват съцветията и цветовете. Бялата черница е разделнополово растение. Мъжките цветове са съставени от 4 околоцветни листчета и 4 тичинки, събрани в ресовидни съцветия. Женските цветове имат по 2 околоцветни листчета, кълбовиден плодник с много късо стълбче, на върха с две близалца. Те също образуват ресовидни съцветия, които за разлика от мъжките са по-къси. Обикновено бялата черница е еднодомно растение, но тук-там се срещат и двудомни екземпляри. След опрашването, а то се извършва от насекоми, околоцветникът на женските цветове се разраства в месеста тъкан и всеки плодник се превръща в месесто орехче, а всички месести орехчета, които съдържа едно съцветие след прецъфтяването му, образуват съплодието, което хората най-често наричат „черница". Всяко съплодие има много елипсовидни триръбести орехчета, потопени в бялата или светлорозовата месеста част. Узряването им става през юли - август.
    Бялата черница е полезно дърво. Съплодията и съдържат витамини и захари и се използуват за храна. Листата й са вкусна храна за гъсениците на копринената пеперуда, а освен това съдържат аспарагинова киселина, глюкоза и други полезни вещества. Растението се отличава със здрава дървесина, която се използува в мебелната промишленост и за изготвяне на бъчви. От листата и дървесината и се получава жълт оцветител. Бялата черница може да се използува и като декоративно дърво из паркове и алеи. Нейната пределна възраст е 400 години.