Постоянното местожителство на обикновената пънчушка са горите - и широколистните, и иглолистните. Плодните й тела се показват обикновено в основата на старите пънове, и то винаги по много заедно, събрани в големи кичури. В тези случаи гъбарите казват „расте на тумби". Често ще видите кичури от плодните й тела и в основата на живите дървета, около живи храсти, и то не само в горите, а и в овощни градини, в малинови насаждения, дори в картофени ниви, засадени на мястото на изсечени наскоро гори.

   Където и да срещнете обаче обикновената пънчушка, лесно ще я разпознаете, макар че някои от външните й белези са доста променливи, например размерите на гуглата й - от 4 до 10 см. Непостоянен е и цветът им. Гуглата на някои екземпляри отгоре е охрена или медночервена до ръждивокафява, на други - възкафява до възсиво - жълта или светлокестенява до охрено-кестенява, на трети - жълто-кафява. Пънчето е високо от 5 до 12, но понякога и до 20 см. То е също ту жълтеникаво, ту кафеникаво, ту саждивокафяво.

    Обикновената пънчушка има обаче няколко белега, по които безпогрешно може да се отличи от всички останали гъби. Докато е млада, гуглата й е сводесто изпъкнала, но със стареенето се разтваря и става почти плоска. Само краищата й остават подвити (те са набраздени по ръба), а в средата й се запазва широко пъпче. Гуглата винаги (изключение правят само гуглите на най-старите екземпляри) е покрита с тесни и дълги люспици - саждивокафяви в основата, а към върха по-бледи. При съвсем младите, токущо показали се гъби люспиците са изправени и гуглите изглеждат мъхнати, а на пипане меки, кадифени.
    Пластинките по долната страна на гуглата - радиално разположените плочици, са белезникави при младите екземпляри. Със стареенето на гъбите пластинките постепенно променят цвета си и от белезникави стават кремави, после придобиват бледокафяв цвят с червеникав оттенък. Накрая те изглеждат бели, защото се покриват с бял брашнест налеп от узрелите спори. Сигурен отличителен белег на обикновената пънчушка е също пръстенчето на пънчето - бяло ципесто пръстенче, което се намира малко под гуглата.

    Като отровен „двойник" на обикновената пънчушка най-често се посочва горчивата, или отровната припънка, по-известна като лъжлива пънчушка (Hypholoma fasciculate). Само начинаещ гъбар може прибързано да обърка двете гъби. Лъжливата пънчушка също расте на големи кичури по стари пънове и гнили трупи и отдалече може да се сбърка с обикновената пънчушка. Обикновената пънчушка принадлежи към групата на пластинчатите гуглести гъби. Така се наричат всички гуглести гъби, плодните тела на които по долната повърхност имат многобройни радиално разположени пластинки.

    Гуглата на горчивата припънка обаче отгоре е зеленожълта или сярно - до лимоненожълта (такива са и пластинките й), само върхът й е керемидено - червеникав. Лъжливата пънчушка е гола и гладка, няма люспици, а пънчето й (то има цвета на гуглата) не „носи" пръстен под гуглата.

Когато все пак се усъмните дали пред вас се намира обикновена пънчушка или горчива припънка, помиришете гъбата. Ако е горчива припънка, ще ви лъхне силна неприятна миризма, а ако е обикновена пънчушка, ще усетите приятен гъбен аромат.

    Поради двойствения (сапрофитен и паразитен) живот, който води обикновената пънчушка, различно се оценява и стопанското й значение. Гъбарите я смятат за добра ядивна гъба и са доволни, когато масово се появява. Учените - лесовъди и фитопатолози (специалистите, които изучават болестите по растенията) смятат обикновената пънчушка за вредна гъба, която унищожава горите, разрушава дървесината на живите дървета, причинява заболяване на някои културни растения.