Лозовата плазмопара е паразитна гъба. Тя напада всички зелени части на диворастящите и на културните видове лоза и живее между клетките на техните тъкани. Мицелът й е безцветен, разклонен, с торбичковидни смукала (хау-стории), които навлизат в клетките на нападнатите растителни части и изсмукват от тях готови хранителни вещества. Той е невидим с просто око. Дори и с микроскоп мицелът на лозовата плазмопара може да се наблюдава само на приготвени по специален начин и оцветени със съответни багрила анатомични срези от заразени органи на лозата.

    Присъствието на гъбата ще откриете обаче лесно по промените, които настъпват в тъканите на нейните жертви наскоро след настаняването й в тях. Това са признаците на болестта лозова мана, която лозовата плазмопара причинява. С името лозова мана някои наричат и самата паразитна гъба. Първият видим симптом на болестта е появата на малки закръглени жълто-зелени участъци по младите листа. В началото тези участъци изглеждат като мазни петна, ако се разглеждат срещу светлината. По-късно петната се издуват и набръчкват отгоре, сякаш по листата са паднали капки вряла вода.

    Наскоро след това по долната повърхност на заразените листа ще откриете и друг симптом - във вдлъбнатинките се появява нежна, видима с просто око паяжинка, която по-късно се покрива с бяла брашноподобна прах. Това вече е самата паразитна гъба. Но не „цялата". Навън през устицата на епидермиса на жертвата са се показали само многобройни снопчета от по 3 до 6 специализирани хифи от гъбния мицел. Те се наричат конидиеносци, или зооспо-рангиеносци. По тях се развиват невидими с просто око безцветни едноклетъчни яйцевидни телца (наричат се конидии, или зооспорангии), с които през втората половина на пролетта и през първата половина на лятото лозовата плазмопара се размножава безполово. Така тя разнася заразата си, докато лозите все още растат. През есента в тъканите на засъхващите лозови листа мицелът на лозовата плазмопара след полов процес образува нов тип спори, които се наричат ооспори. Те са жълтеникави или възкафяви, с много дебели обвивки. С тях гъбата презимува.
    Напролет, когато лозите вече пуснат първите филизи и се развият първите листа, ооспорите се пробуждат, образуват конидии и при благоприятни условия причиняват първичното заразяване на лозите.
    Лозовата плазмопара е пренесена в Европа с лозов посадъчен материал от Америка през 1874 г. и най-напред попада във Франция. През следващите години тя се разпространява из всички лозарски райони в Европа. Не е пощадила и нашите лозя. Отдавна вече тя ежегодно ни лишава от милиони килограми грозде.