е разпространена навсякъде. Тя много лесно се приспособява към измененията на околните условия и затова се заселва в планините, в равнинните гори, сред полето и дори край населените места. Живее в дупки, които си изкопава сама, но по-често се заселва в дупките на язовеца.

  Лисицата е активна през нощта, но понякога ловува и през деня. Най-често през деня тя почива в дупките, а през есента и зимата прекарва почти цял ден на открито.

  Лисицата има много добре развит слух и обоняние и по-слабо зрение. Храни се с мишевидни гризачи, с яйцата и малките на гнездещите по земята птици, със зайци, с малките на сърната, на елена, на муфлона, с домашни птици, насекоми, мърша, грозде, плодове.

  Лисицата образува семейни двойки. Сватбува през февруари. Бременността е 52-56 дни, като броят на новородените е от 4 до 8, а в отделни случаи повече. Лисицата ражда в дупки, в хралупи на стари дървета или други укрития. Някои мъжки не участват в отглеждането на малките, които майката кърми около 45 дни. Когато поотраснат лисичетата излизат и играят около дупката. Родителите им носят полуумъртвени животни, с които ги обучават да ловуват. През есента лисичетата започват самостоятелен живот.
  Числеността на лисицата в нашата страна е значителна. Тя нанася щети на ловното и на селското стопанство, преносител е на някои опасни болести. Лисицата е и полезна, като унищожава мишевидни гризачи, изпълнява санитарна роля. Необходимо е запасите й да се регулират без да се цели масовото й унищожаване.

   Ловът на лисици трябва да се осъществява през есеннозимния период, когато имат хубава кожа.

  Лисицата има стройно тяло, дълга опашка и остра муцуна. Козината й от горната страна на тялото е сивочервена, а от долната страна -пепелявосива. Опашката й завършва с бели косми. При някои лисици цветът на козината е матовочерен и на края на опашката няма бяло петно.
  В нашата страна лисицата