високостъблените гори. У нас се среща неравномерно, числеността й е малка. Тя е активна през нощта, но макар и рядко, ловува и денем. Най-често през деня почива в някоя хралупа, по клоните на дърветата и на земята. Напада всичко, което може да  надвие-мишевидни гризачи, зайци, катерици, птици, насекоми. Напада дори възрастни сърни. Яде и плодове.  

  Сватбува през юли-август и след 230-270 дни женската ражда от 3-4 до 7-8 малки, които укрива в хралупи, гнезда и др.

  Златката няма особено опасни неприятели. Понякога малките стават жертва на други хищници и на дневни и нощни грабливи птици. Златката се среща рядко и затова ловът й е забранен.

  Златката има удължено тяло с дълга опашка. През зимата гъстата й козина е кестенявокафява. На гърлото има жълтеникаво петно, което при някои индивиди може да е белезникаво, но не е разклонено по предните крака. През зимата ходилата са покрити с косми и зато стъпката й се различава от тази на бялката. През лятото възглавничките на ходилата са почти голи.
  Златката е горски вид и предпочита