по-слабите и по-младите-по-късно.
Сърната тежи около 20-25 кг. Някои стари сръндаци достигат 32 кг.
Сърната е разспространена почти в цялата страна. Тя се среща във всички наши планини, в обработваемите площи и равннините гори в Северна и Южна България. В планинските райони сърните извършват сезонни вертикални миграции-през зимата слизат в по-ниските части на планините, а през лятото се изкачват до горната граница на гората.
През лятото сърните се движат заедно с малките си, а през зимата се събират на стада. Те се хранят привечер, нощем и сутрин. През зимата в спокойните места пасат и през деня. За почивка си приготвят временно легло, като с предните си крака ровят сухите листа или снега. През зимата се придържат към по-топлите склонове, където снежната покривка е по-тънка.
Сърната се храни с треви, пъпки, листа и клонки от дървета и храсти, културни растения, гъби, горски плодове, буков и дъбов жълъд. При хранене не се задържа дълго време на едно място. Има добре развито обоняние и слух и по-слабо зрение.
Половата зрелост при сърните настъпва във втората година. Сватбуването протича през юли-август, но в отделни случаи и по-късно. По това време сръндаците са по-непредпазливи и при движението си издават специфични звуци, с които примамват женските. Сръндакът остава няколко дни с една сърна, като неколкократно я опложда. След оплождането търси друга. Един сръндак за сезон опложда последователно от 2 - 3 до 4 сърни. Оплодената яйцеклетка започва да се развива след период на покой от 4 до 5 месеца. Бременността продължава около 40 седмици. През май-юни сърните раждат 1 или 2, а понякога и 3 сърненца.
Сърната има много неприятели, като вълка, чакала, лисицата, скитащите кучета и др. В полските райони малките често стават жертва
на селскостопанските машини.
Сърната е основен ловностопански вид и има голямо значение за ловния спорт.