мръснобяло петно, което се увеличава с възрастта. При мъжките индивиди от двете страни на тялото има по едно светло петно,наречено седло.
  За родина на муфлона се смятат средиземноморските острови Корсика и Сардиния. Аклиматизиран е в много райони на света. У нас се развъжда успешно на свобода и в оградени площи в Родопите, Стара планина, Витоша, Средна гора, Странджа, североизточна България. Той е планински вид, но у нас не се изкачва много високо. Успешно се приспособява и в равнинните гори. Обича гористите райони със скалисти участъци, пасища и ливади. Предпочита по-топлите южни склонове, където снежната покривна е по-тънка и не се задържа дълго.
  През зимата муфлоните се събират на стада, а през останалото време се движат на групи.Преди раждането на малките женските се отделят в някое по-глухо скалисто място.

  Муфлоните излизат на паша сутрин и привечер, а при светли нощи - и през нощта. През лятото се хранят главно с трева и бурени и затова се придържат към пасищата. През зимата по-голяма част от храната им е дървесна и храстова растителност. Понякога обелват кората на дърветата.

  Сватбуват от края на септември до края на октомври, а в по-топлите райони и по-рано. През този период мъжките водят упорити борби. По силните муфлони задържат около себе си и оплождат повече женски. Бременността продължава 5 месеца. Женските раждат през март-април 1, а по някога и 2 малки, които укрепват много бързо. Женските, при които има белези от кръстосване с домашна овца сватбуват и раждат по-рано.

  Муфлонът има много неприятели като вълка, лисицата, чакал и др. Малките, които се раждат в края на зимата, могат да загинат от студа. Страда от метил и затова не бива да се развъжда на влажни места.
  В нашата страна има много подходящи площи за разселване на муфлона.Той е интересен ловен обект. Необходимо е обаче да се вземат мерки за опазването му от хищници, скитащи кучета и бракониери.

  Мъжките муфлони имат големи кухи рога, които не се сменят. Женските са без рога. Много рядко някои стари женски имат малки рогца. Лятната козина по тялото и шията е ръждивокафява, а през зимата е по-тъмна. Коремът и вътрешната част на бедрата са жълто-бели. Отпред на муцуната има