Пластинките нагъсто разположени, тънки, свободни от пънчето, първоначално сивобели, по-късно сиворозови, червеникави до кафявочерни.

    Спорите яйцевидни или елипсоидни, гладки, кафеникави, 6-9x3-5 мк. Споровият прашец пурпурнокафяв.

    Пънчето 5-15x1-3 см, плътно, по-късно с кухини, цилиндрично, в основата задебелено, гладко, бяло до бледожълто, в горния край с ципест траен пръстен - остатък от частичното покривало. Общо покривало липсва.

    Местообитание и сезонност
    Расте върху почва в горски поляни, ливади, пасища, градини, паркове и храсталаци от началото на лятото до края наесента (VI-XI), често на самодивски кръгове.

    Сходни отровни видове:
   Зелена мухоморка (Amanita phalloides ) и Бяла мухоморка (Атапita verna).

    Разграничителни белези
    1.При допир и нараняване повърхността   на   шапката   пожълтява;
    2.Пластинките първоначално  сивобели,   по-късно  сиворозови, червеникави до кафявочерни.  

    Описание
    Шапката 8-20 см в диаметър, първоначално сферична, по-късно разперена, звънчевидна до почти плоска, бяла, понякога с жълтеникави петна или бледожълта, при нараняване лимоненожълта.

    Повърхността на най-младите екземпляри брашнеста, по-късно гола, копринено лъскава, суха, гладка.

   Ръбът първоначално подвит навътре и сраснал с пънчето посредством ципесто частично покривало, по-късно изправен,