Шуменската крепост на Стария град, живописно издигната на 3 км западно от гр. Шумен, е просъществувала повече от 3000 години. Местността е била заселена още в ранножелязната епоха. /XII в. пр.н.е./ По-късно крепости са издигали траките в V в. пр.н.е., римляните през II - IV в., Византийците през V - VI В. През ранното /VIII - X в./ и късното /XII - XIV в./ средновековие Шуменската крепост е била важна българска твърдина и е играла значителна роля в българската история.
Организирани археологически разкопки тук се извършват от 1957 г., които продължават и до днес. Археологическите изследвания разкриват монументалната крепостна и култова архитектура. А жилищните комплекси сочат гъсто застрояване вътре в крепостта през вековете.
Намерените материали по своя характер и предназначение разкриват всички разнообразни функции на крепостта през различните епохи, най-вече тези на града през Второто българско царство.
Освен военен, градът тогава бил и значителен икономически и стопански център със силноразвити занаяти. Шуменската крепост просъществувала и в началния период на османското владичество. През 1444 г. по време на кръстоносния поход на полско-унгарския крал Владислав Варненчик тя била опожарена и разрушена.
Подградието /Външният град/ средновековния Шумен се намирало в подножието на крепостта, В местността Харатчи боаз. Откритите при археологически сондажи основи на църква, баня, жилища, надписи, останки от пещи и многобройни материали говорят, че на това място е живяло зависимото население, творец на материалните блага.