Конника

Неочакваното, тъжнно завръщане на Ванга от интерната в Земун в родната Струмица, за което ще стане дума и по-нататък, отново се преплита с важно събитие в историята на българския народ -един жесток природен катаклизъм, който е усетен чак в Македония - Чирпанското земетресение. Районът около Стара планина не е с голяма сеизмична активност. Големите земетресения, които люлеят егейския свят и Константинопол от 800 до 1100 г. сл. Р. Хр. едва засягат територията на тогавашната българска държава. Усещали са се слаби трусове както от тези природни катаклизми, така и от друг земетръсен район - Вранча. Затова чирпанското земетресение изненадва живеещите на Балканския полуостров, най-вече българите, макар че и през 1923 година е усетено слабо земетресение в София.

Към трудностите, които я сполетяват, Ванга се отнася по възможно най-разумния начин. Земетресението срутило кирпичената им къща, баща й построява нова. От древността на Балканския полуостров битува традицията, когато се наложи сградите да се строят набързо, да се правят от камъш или пръти и да се измазват. Обикновено тези "къщи", когато добре се поддържат, издържат и до 100 години, такива образци все още се срещат тук-там из селата. Те се строят направо върху земята като в ъглите се забиват дървени колове, за стени се слагат напречно греди и се преплитат къмъш или пръти, измазват се отвътре и отвън. Оформят се две помещения - едното е голяма стая, в която е камината, в нея се спи, готви, тя е и трапезарията. Прозорчетата са малки, с преплетени отвътре железни или дървени пръчки, а вратата е от масивно дърво с резе. Обикновено пред стаята има пруст или малко салонче, оттам през капандура се отива на тавана, който по принцип не е много висок и там се слагат принадлежности за сезонната земеделска иликъщна работа, сушат се билки и треви. Според необходимостите на семейството след време се дострояват и една или две стаи. По същия начин постъпва и бащата на Ванга - построява стая и салонче, а по-късно към тях прилепя и кухничка.

Денят и строго е подреден. Става винаги в ранни зори и събужда малката Любка с думите, че има много работа за вършене. Навсякъде трябвало да бъде чисто, преметено, спретнато. Понеделник бил ден за пране, във вторник се измитало цялото пространство около къщата и двора. В сряда кърпели дрехите. В четвъртък месели хляб. В петък накопавали червена пръст и измазвали къщичката отвътре, подмазвали отвън червения цокъл. В събота отивали за лапад, коприва, киселец, лобода, за да има какво да се готви.Неделята е била ден за черква. Следобед идвали жените от околните села, за да си получат дрехите, които Ванга изкърпвала. Имало и определени месеци, когато тя тъчала, а Любка й помагала. Двете нижели тютюневите листа, които техните съседи набирали още в ранни зори. Нижели до 10 часа сутринта и като отплата получавали по една диня. Много пъти през лятото това им била закуската. После минавал човекът, който продава кисело мляко и понякога Любка купувала за едно яйце черпак мляко. Същото се повтаряло и с халваджията. Ванга като най-голяма, разпределяла парите. Давала на братчетата си и на сестричето си само в неделя по някой и друг лев за кино или за някое лакомство. Останалите пари се връщали до стотинка.

Късно през нощта Любка скришом наблюдавала как сестра й оплаква ориста си. Но на следващия ден се събуждала много рано и всичко започвало отново. Навярно отдавна Ванга не заспивала като обикновените хора, а още като затвори очи започвала да "сънва" без да си дава сметка, че това са пророчески сънища. Крепяли я само строгостта и волята да изпълни всичко, което си е поставила като задача през деня. Нямало кой да я научи на този ред, тя сама си го създала още от първите дни след завръщането си от Земун.

Вече прави първи стъпки и в дарбата си да лекува. Веднъж, вървейки из двора, тя се спъва в голям казан, на крака й се появява рана, която не заздравява. Изпратила Любка в съседите за син камък. След това я накарала да го счука на прах и да посипе раната й. Болките сигурно са били много големи, но Ванга взема куките и веднага започва да плете все по-бързо и по- бързо. Раната закипява. Ври и тече гной от болното място, но тя стиска зъби и плете. После постепенно всичко заглъхва и раната много бързо заздравява. Любка трудно може да обясни откъде сестра й знае това лекарство. Както и това, с което излекувала Панде. От боя, който изтърпял В турските зандани кожата му била напукана и при най- малкия удар се инфектирала и не можела да заздравее. Тогава Ванга го лекувала със счукани кълчища и свинска мас.

Тя е все така общителна както в детството и обича в неделя или по празниците да се събира в двора със съседите си на приказка. Това са вероятно същите деца, с които тя играела като малка на "лекар" и на които е разказвала своите чудни истории. Това приятелство продължава и през нейните момински години. Може би благодарение на тази общителност другите за първи път откриват необичайните й умения.

В двора на Ванга, под големия червен трендафил имало голяма делва, в която всяка година преди Георгьовден, момите тайно пускали нишани, за да разберат какъв ще е късметът им. Това е обичай, широко разпространен в цяла България. "Нишаните" са най- различни предмети - пръстен, обеца, гривна или гердан. На другия ден по тях, се гадае, какъв ще е късметът на момичетата през годината и най-вече коя ще се омъжи и какъв момък ще вземе. Ванга била техния "оракул" и всяка година гадаела и давала отговор на въпросите на дружките си. Те оставали изненадани, че всичко, което им каже се сбъдвало. Същото се повтаряло и в навечерието на "Свети четиридесет мъченици", когато на реката се правел мост от клонки. Когото момите сънували, че минава по този мост, за него щели да се омъжат. Ванга и в това била безпогрешна и им разказвала коя кого е сънувала.

С уменията си Ванга изненадвала и баща си. Той работел като овчар и веднъж една овца се изгубила от стадото. Панде се върнал опечален, защото трябвало да плаща овцата. А Ванга му казала: "Не се ядосвай, овцата е у Атанас от Моноспитово!" Бащата останал изненадан, защото било абсурдно Ванга да познава този човек - тя не излизала вън от Струмица. Ванга го успокоила че това е видяла на сън, но го помолила да отиде да провери. Овцата наистина била там.

Друг път, в желанието си Ванга споделила с баща си, че знае къде има заровено имане. Той си помислил, че тя е чула за това от съседи, но когато започнала да му обяснява къде точно се намира местността и къде са скрити "антиките" - не повярвал. После се сетил, че наистина има такова изоставено село и между реката и горичката има такава скала. Решил да отидат до Раянци - така се казвало селото. Всичко отговаряло на описанието. Само че Панде отложил за друг път копането на имането, а животът му така се стекъл, че втори такъв случай вече нямало. Ванга се движела много уверено в местността сякаш много пъти е ходила там. И отговорът й бил пак същия - сънувала това място, от съня го знаела. Години по-късно там бил построен язовир и е трудно да се разбере вярността на твърдението й.

Така минавали дните на Ванга и Любка, защото братята им от малки тръгнали да чиракуват, за да изкарват прехраната си. Много лишения, много мъка, много трудности. Но те, като че ли донагласят оня биологичен механизъм, който само след няколко години помага да се роди феноменът Ванга. Трудните условия на живот вместо да попречат, ускоряват някакви процеси, които стават в организма й. Тя вече осъзнава своите умения, но сега не й стига времето, за дълго в тях. Сестра й Любка често се събужда посред нощ и я намира седнала на леглото, замислена. Тя продължава непрекъснато да сънува и вероятно пред очите й е минало много от миналото и бъдещето на света, без тя самата да осъзнава, дали това е реалност или сън. Подобен феномен срещаме при американеца Едгар Кейси, който рано осъзнава тези свои възможности и дълги години диктува на стенограф това, което вижда на сън. Но идва и времето на Ванга. Времето, когато Сияйният конник ще дойде и животът й ще потече в друга неизвестна все още за нея посока.