Предсказанието

В източноправославният свят почитта към Пресвета Богородица е голяма. Може да се каже, че нейните икони в църквите и манастирите не само че по брой са колкото тези на Иисус Христос, но и ги надминават. Чест за църквите е притежанието на чудотворни Богородични икони. Обикновено те датират от времето на турското робство, когато е забранено да се строят църкви. Оттогава са и сведенията за намирането им насред полето, в гората край извор, високо в клоните на някое дърво.

Ванга от малка е дълбоко набожна. Какво му остава на едно дете без майка, изпаднало В дълбока бедност, освен надеждата в Господ Бог. Близостта на църквата "Свети петнадесет мъченици" вероятно повлиява на тази й привързаност. Сигурно там за първи път видяла и иконата със сияйният лик на Пресвета Богородица. Сред обикновените хора се вярва, че тя закриля децата, жените на които им предстои раждане, болните и сакатите. Поради тази причина привързаността на Ванга към Святия образ е голяма след промените, които настъпват с нея през 1923 година. Може би влияе и някакъв ген, останал в кръвта й от траките, които след върховния бог, придавали голямо значение, на Великата Прамайка.

Според спомените на Любка, те двете, всяка неделя ходели на църква. Дали повлиян от съветите на съседите или от набожността на дъщерите си, Томе решава да заведе Ванга пред чудотворната икона на Пресвета Богородица в село Поголево. С Ванга тръгва и сетра й Любка. За храма се гриэи баба Велика.

Преди много години, когато се копаят основите на църквата, тя намира малко бяло камъче, във формата на Пресвета Богородица с Младенеца. Поставили го в средата на храма в малко сребърно котленце. Подобни случаи има в историята на човечеството. Например чудотворната градушка в Ремиремон, малко градче във франция на близо 80 км от границата с Германия. На 26 май 1907 г към 17,30 часа там се разразила буря и заедно с градушката падат няколко камъка , на които е отпечатан образът на Света Богородица.

Баба Велика заръчала на Ванга да преспи в църквата, за да получи нужното й изцеление. За да не се страхува, оставили при нея и Любка. Около полунощ и двете се събудили от странен шум. Над тях около половин час кръжала светла точка, колкото въгленче. На сутринта баба Велика ги попитала дали са видяли светлинката. Това била Пресвета Богородица. "Видяхте ли, Божията майка ги посети нощес! Трябва да сте много радостни!"

Дали така можем да обясним и светлите точки, които Ванга и Любка наблюдават в църквата в Поголево? Може би ако знаехме какво е било времето през тази нощ. Ако е имало пълнолуние, обясненията биха били логични и съвпадат с нашата ситуация. А ако нощта е била безлунна? Може би феноменът който Ванга носи вече е имал висока степен на изява, без самата тя да подозира? Изследователите на подобни феномени са установили, че децата са по-големи медиуми от възрастните и са по-чувствителни към присъствието в духовното пространство. Британският психиатър д-р Артър Гърдъм твърди, че децата нямат природен имунитет към духовните сили и лесно се настройват към тях. Други изследователи отбелязват, че децата са естествени медиуми, но губят тези свои способности като порастнат. Ванга продължава да "вижда" светли точки и в други ситуации до края на живота си, но тя за тях има друго обяснение.

Зарадвали се и двете деца, а с тях и баща им, без да разберат, че на Ванга са дадени очи, но не за земния, а за духовния свят, където "има голямо време, има бреме, има и времена" според нейните думи много години по-късно. А след голямата трагедия, която я сполетява, това е може би първата й среща със света на необичайното, непознатото на обикновените хора за който тя трябва да се подготви

Богородица закриля децата, юношите, направлява делата им в тази крехка възраст! За Ванга това велико чувство идва в един миг на спокойствие, в който бурните вълни на живота, които я подмятат, са се успокоили. В училището в Земун тя е опиянена не само от знанията за света, от нежната музика и звуците на пианото, на което бързо се научава да свири. Може би точно това пиано е сближило Вагелия с Митко от Гевгелийско. Вероятно са се запознали на втората година от обучението на Ванга в училището-интернат. Първите месеци винаги са време за опознаване, приятелствата се завързват много предпазливо. Допълнително всичко се усложнява и от факта, че юношите и девойките са слепи, а и програмата е натоварена, режимът строг. Вероятно и тук Ванга проявява наченките на феноменалните си способности. Разказвала е какво е сънувала и кое какво означава. След това нейните съученички са й разказвали сънищата си, тя ги е тълкувала и предреченото се е сбъдвало. Макар че всичко е като на игра, тя става привлекателна личност за момичетата от интерната.

Момчетата развиват изострено чувство да помагат, да закрилят момичетата. Това са първите стъпки, от които се ражда и близкото приятелство, а след това, ако е рекъл Господ, и любовта.

Ванга изпъква сред съучениците си като добра и прилежна ученичка, спретната и добродушна. Бързо печели симпатиите на всички около нея. И най-вече на Митко от Гяото, Гевгелийско. Тя също не останала безчувствена, а напротив - харесала го. Заради ученолюбието и добротата му. И заради това, че когато е до него я обземало странно спокойствие. Така се родила първата любов. Последвали срещи -тайно от възпитателите, разговори през малкото свободно време, което имали, планове за бъдещето.

Танка умира при второто раждане и Панде отново е сам с невръстните си деца. Трябва да направи съдбовен избор за Ванга, но съдбата не му предлага изход. Единствено тя може да се грижи за двете си братчета и сестричето си, докато той работи. Сигурно го е заболяло бащиното сърце, но друг избор нямал. Писмото му пристига във Земун с решението, което подрязва крилата на една любов, на едно приятелство. Ванга е като попарена. Трябва час по скоро да се завърне. Така новото страдание започва през 1928 г. Безизходицата отново завладява цялото семейство за повече от 10 години.

За годините в Земун Ванга споделя много малко. Тя не ги свързва нито със сънища, нито със Сияйният конник, нито с нещо по-различно от живота на обикновените хора.

През 1942 година тя отново се среща с Димитър. Този път той е от Карънджилица, Петричко. Брат му, който бил търговец на свине, при една от обиколките си е убит край село Склаве. Дошъл с болката си, но Ванга му казала, че не трябва да причинява болка на други и не бива да отмъщава. Тя вече разбирала смисъла на кармичната преопределеност, която стоварва най-тежкия кръст на последиците от човешката мъст върху идните поколения. Така никое престъпление не остава ненаказано, както и никое жестоко отмъщение. Те се връщат не върху извършителя, а върху потомството му. С тях Ванга свързва много от болестите, които са налегнали хората. "За да боли повече!" И още нещо добавила - иконата на Света Богородица й нашепнала че гостът ще бъде мъжът на нейния живот.

Димитър Гущеров си заминал, без да каже нищо. Бил като замаян. Ванга назовала името му, разказала му какво го боли, казала му как да постъпи. Това не била единствената им среща. Той идвал в Струмица още няколко пъти. За да пристигне на 22 април с писана годеварска каруца и да я отведе в дома си в Петрич. Това става в навечерието на празника на Свети Георги Победоносец, празникът на град Петрич. Свекърва й, баба Магдалена, я посреща с думите "Ех, сине, това ли ти е бил късметът?" Венчават се на 10 май и Димитър заминава на фронта. В един момент Ванга изпада в транс и три дни е безчувствена. Може би отново се е срещнала със Сияйния конник. Нали е променила местоживеенето си, а той й беше заръчал: "Тук ще стоиш и ще предсказваш за живи и мъртви!" Може би е видяла Пресвета Богородица. За България настъпват години на безбожие и душевен мрак и тя е необходима повече в Петрич, отколкото в Струмица? След Димитър Гущеров си заминал, без да каже нищо. Бил като замаян. Ванга назовала името му, разказала му какво го боли, казала му как да постъпи. Това не била единствената им среща. Той идвал в Струмица още няколко пъти. За да пристигне на 22 април с писана годеварска каруца и да я отведе в дома си в Петрич. Това става в навечерието на празника на Свети Георги Победоносец, празникът на град Петрич. Свекърва й, баба Магдалена, я посреща с думите "Ех, сине, това ли ти е бил късметът?" Венчават се на 10 май и Димитър заминава на фронта. В един момент Ванга изпада в транс и три дни е безчувствена. Може би отново се е срещнала със Сияйния конник. Нали е променила местоживеенето си, а той й беше заръчал: "Тук ще стоиш и ще предсказваш за живи и мъртви!" Може би е видяла Пресвета Богородица. За България настъпват години на безбожие и душевен мрак и тя е необходима повече в Петрич, отколкото в Струмица? След като изпадане в транс тя окончателно приела мисията, на която трябва да служи и страданията, които й предстои да изживее.

Така я заварил и Димитър, който си дошъл в отпуска. Отново чула упреци на свекърва си: "За кого си се оженил? Ти си се оженил за труп!"

Ванга мълчаливо преглъща обидата. Тя е свикнала и на по-лошо. След това изпадане в транс отново се преобразява, както след чудотворното оздравяване в Струмица. Постъпва по същия начин. Веднага се залавя с Любка да спретне къщичката, да премете двора, да изгони хората, които всеки пазарен ден се тълпели в него, да подреди всичко по свой вкус. И отново разчела всеки час от денонощието. Сутрин и вечер се грижела за семейството и за болната баба Магдалена, а през деня приемала хората, които идвали при нея за помощ, въпреки нежеланието на Димитър. Всъщност той очаквал да види в нея жена, която да се грижи за къщата, макар че предварително знаел за умението на Ванга. Тя много го ценяла, но и не искала да изостави призванието, което й било дадено. Така живяли заедно 20 години. На погребението на Димитър Ванга "спи". След това споделя, че го е "придружила до мястото"

В дома й има специална стая, където централно място заема иконата на Света Богородица. За Ванга тя е чудотворна, донесена е от Божи гроб и влияе върху всеки, който влезе в стаята.

И още една среща вълнува Ванга в последните години от живота й с "красива жена, облечена в бяла блуза и синя пола и елече". Дали това и била Пресвета Богородица или Света Петка (Параскева) тя не уточнява. Срещата става на Благовещение, когато Ванга чества именния си ден. Тази жена изрича пред нея: -Трябва да знаеш: сега ще дойде времето на вълците, след това на кучетата, а след това на змиите!