Товарът

Животът на Ванга за всеки, който отблизо я познава, е едно изпитание, което продължава повече от 8O години. Още от първия ден след женитбата й с Димитър започват трудностите, съдбата й остава неясна и с много въпросителни. Моминският й чеиз е само един плетен червен шал, бакърено гюмче и бакърена тенджерка. Това е спомена й от бащиния дом. Неотлъчно до нея е Любка - първата й опора до края на живота й. Въпреки, че през 1947 година тя се омъжва и след това се премества в Сандански, двете сестри продължават да поддърджат много близки отношения.

Къщата на "Опълченска" 10 е бивш склад, който е приспособен за живеене. Пред него е големият разхвърлян двор, който събирал търговците в пазарните дни.

Тъмно коридорче, от двете му страни по една стаичка. Отзад е пристроена още една стаичка -кухня, спалня за баба Магдалена и за братовите деца на Димитър. Свекърва й явно е срещу този брак. Но е възрастна и болна.

В града и околните села се разчува, че Ванга вече живее в Петрич. След посещението на цяра при нея известността й бързо е порастнала. Започват да идват съседи с молба да им помогне. Жени, чиито мъже са мобилизирани или са в партизанските отряди, я посещават, за да разберат, дали съпрузите им са още живи. Ванга се отнася със симпатия към тях, защото двамата й братя и сестра й споделят съдбата на тръгналите срещу режима, въпреки предупрежденията й. Роднини на безследно изчезнали се допитват до нея.

Тази обстановка не се нрави на Димитър. Но той скоро е мобилизиран. На тръгване обещава, ако се върне жив и здрав, да построи нова къща за Ванга и да направи така, че тя да не усеща тежкото бреме, което съдбата й налага със слепотата. Изглежда мислел, че Ванга приема тези хора, за да помогне на семейството си, а като построи нов дом, няма да има нужда вече от това. Тя му благодари и от своя страна го предупреждава: "Пазете се от водата". Полкът на Димитър е изпратен в Беломорска Тракия, където върлува малария и повечето от войниците се разболяват от различни чернодробни заболявания-Димитър се върнал през пролетта на 1944 година "половин човек", с увеличен черен дроб, посред ляго треперел от студ. Въпреки предупреждението на Ванга, той не се вслушал в думите й.

Изпитанието за Ванга идва веднъж от това, което и предлага животът, втори път от мъката, която вижкда в миналото и бъдещето на тези, на които гледа. Защото отсега нататък тя вижда всичко като запечатано на кинолента - и минало, и настояще и бъдеще, чува гласовете на близките на нейния събеседник, които вече са починали, те задават въпроси, дават съвети. Преди преврата това са майки и съпруги на партизани и на мобилизирани войници, след преврата - близки на осъдени от "Народния съд". Тя е потресена. отговорите й налят един след друг. Толкова е нпечатлена от нидяното, че не успяна да го прикрие: "Гроб! Гроб Виждам!". Или пък се радва заедно с близките "Върви си, той ще те посрещне!" "Иди си, ще се прибере след теб!". Наред с тези хора при нея идват разтревожени родители, изгубили децата си, отчаяни от болестта на свой близък. На всекиго помага, даже при разплитането на сложни криминални случаи-вижда и смъртта на брат си Васил, предупреждава го преди да стане партизанин: "Не отивай! Ще те убият на 23 години!"

Търсят я по всякакъв повод - за изгубени животни, за откраднати вещи. Никого не връща, но подбира първо по-тежките случаи, свързани със смърт, жестока съдба, болести. Знае предварително, кой за какво е дошъл. В повечето случаи контактува с мъртвите, близки на посетителя, предава техните поръчения. Но винаги, до края на живота си, когато види пресен гроб, краката й се подкосяват, тя спира за няколко минути и чак след това продължава.

Изпитанията дебнат Ванга и в семейния живот. Макар, че не се е излекувал напълно Димитър, започва да строи къща. Тя става още по тъмно, за да приготви гозба за строителите, да опече хляб, да подреди дома, да премете отвън. През деня се раздава на хората, които се тълпят пред вратата на дома й в тези толкова объркани години и се опитва на всеки да помогне с добра дума, със съвет, с чудотворни лекове, които само тя знае. Къщата била готова, но Димитър отново се поболял. Явно разширеният черния дроб е довел до други болести... Болките в стомаха му зачестили, чувствал се отпаднал. Ванга сигурно му е варила билки, които само тя си знае, но предпочел приятелския "съвет" да си пийва по ракия, която временно успокоявала болките. Пристрастил се към алкохола. Изглежда го измъчвала и мисълта, че Ванга не го е послушала и не се е отказала от "Врачуването". Къщата той построил за нея, за да не чувства необходимост от нищо и да живее спокойно, от работа също можел да изкарва достатъчно пари, за да изхранва семейството. Но Ванга отдажна се е обрекла на хората, поставила си е за цел да им помага с феноменалните си умения и нищо не можело да я отклони от пътя й. Димитър се затварял по цял ден в стаята, пиел и мълчал. Това още повече натоварвало психиката й, но тя вече е свикнала да преодолява собствената болка, била силен човек. Друго я измъчвало повече - дали мъжът й не пие и заради това, че не могат да имат деца? Това я тревожело още повече, защото знаела, че Димитър ще си отиде твърде млад, а тя не може да му помогне. Не й казвал нито дума - нито за ясновидството, нито за това че не могат да имат деца. Мълчал. А тя ходила из къщата като сянка, по цели нощи плачела и се молела на Пресвета Богородица. Знаела, че за мъжа й няма никакво спасение, но все пак се молела и се надявала да стане чудо. Никой от идващите при нея даже не подозирал за голямата мъка, за трагедията която оставала скрита от очите на останалите хора. Накрая съпругът й постъпил в болница - развил отново цироза, дробът му започнал да се пълни с вода. Цяла седмица Ванга стояла на един стол до леглото на болния. Когато лекарят пожелал да й каже нещо насаме, тя му отговорила, че не е необходимо, знае, че идва краят на Димитър. Докато шест месеца боледувал, Ванга била неотлъчно до съпруга си, но така и не можала да му помогне. Отива си на 42 години и тя го изпраща до "оня свят". Веднага на другия ден започва да приема посетители. "Те всички имат нужда от мен!" казва тя на сестра си Любка и я пита защо връща хората. Ванга понася кръста на вдовишкия живот. Участта й става по-тежка, най-близките й хора са до нея, но опората, мъжкото рамо го няма. В един момент решава, че ще е по-добре да отиде в манастир. Отива първо в Самоков, след това във Врачеш и Банско. Навсякъде не я приемат, не защото не е достойна за монашески живот. Казват й, че е по-необходима на хората. Тогава решава да отиде да живее в Рупите.

Всеки ден при нея идват различни хора с болките си, с добрите и лошите си намерения. "Тежък е за мен този товар, затова и аз чистя и така се облекчавам". С тези думи Ванга обяснява идеалната чистота, която цари навсякъде. Тя е на крак още в 5 часа сутринта - навик, останал й още от детските години в Струмица. Облича се 6 чисти, спретнати, но тъмни дрехи. Един единствен път решила да си сложи червена блуза, подарена й от една американка, но някакъв глас й казва: "Не съблазнявай с дрехата си!"

Денят й започва от молитвената стая. В нея са иконите, голяма картина на тайната вечеря, под която е леглото, винаги застлано в бяло. На него е издъхнал съпругът й Митко. Отляво е иконата на Иисус Христос, а отдясно на Богородица. Точно там тя коленичи всеки ден, пред денонощно горящото кандило и отправя молитвите си, към оная чудотворна икона, донесена от Ерусалим, която Ванга боготвори. Тя е ревностна християнка и изисква подобна почит към религията и от близките си. Знае всички църкви и манастири около Петрич, знае наизуст литургиите и църковните служби, отлично познава Библията, въпреки че е сляпа от дванадесетгодишна. Обича Любка да й чете откровенията на пророците. Всеки ден молитвите на Ванга са към Бога, да й даде сили да помогне на всички страдащи. Толкова силна и гореща е молитвата й, че понякога племенничката й я вижда как се моли и плаче: "Каква е моята участ, Господи? И на кого служа?" Защото твърдо е убедена, че дарбата й е дадена от Бога, на когото горещо се моли в дните след вихрушката, когато завинаги ослепява. А Господ и дава други очи.

До тази стая е зимната градина с цветята, с които Ванга обича да разговаря. Става в първи зори, да обиколи къщата и да си поговори с всяка вещ, с всяко цвете.

След зимната градина идва ред на стаята, където тя обича да се събира със съседките си, с жените които идват да й помагат. И навсякъде има саксии с цветя. Много цветя, към които тя е толкова привързана.

Ванга обича домакинската работа. Всяка сутрин, ставайки преди всички, запалва дървата в печката и приготвя закуската - я гевречета, я млечна баница, а след това готви яденето. В неделните дни отиват всички заедно на екскурзия до околните манастири или до различните местности, Ванга сяда настрани и се усамотява.

След като приключва с готвенето, към девет часа сутринта тя е в стаята, отредена за гостите и започва да приема първите посетители, които отдавна чакат пред дома й. Прибира се за обяд много изтощена и си почива за час - два, а след това отново приема дошлите хора.

Времето след 1957 година, когато Плутон навлиза в съзвездие Дева, до средата на шестдесетте години, е белязано със стремежа на властта да ограничи дейността й. Атаките са най- вече от някои "известни" лекари, изпълняващи политическа поръчка. крайният консерватизъм и вулгарният атеизъм се стремят на всяка цена да разобличат "петричката врачка", както я наричат тогава. Около нея се създава мистична обстановка, говори се за шарлатанство, за това, че черпи информацията си за хората, на които гледа, от различни информатори. Това дълбоко наранява пророчицата, но тя е свикнала отдавна на такова отношение, очаквала го е, видяла го е в пророческите си сънища