Вихрушката

Астролозите определят времето, през което живее Ванга, като години под влиянието на планетата Плутон. С навлизането й в знака на Рака -1914 година, избухва Първата световна война. Точно тогава и Ванга загубва родната си майка и остава три години в дома на чужди хора - съседи. Времето се характеризира с териториалните преразпределения, прекрояването на географските карти, присъединяването на едни територии и отделянето на други от различните държави. Тези процеси не подминават и Струмица и околностите.

Отделните народи, повечето от хората, се стремят да проникнат отвъд очертаните физически, географски, дори и духовни граници. Съдбата на Балканския полуостров винаги се е определяла от влиянието на зодиакалните съзвездия Дева и Риби. Съчетанието им със силното влияние на Плутон ражда един много конфликтен период, който включва и трагичната 1923 година.

Събитието става през лятото. Семейството се е преселило при брата на Панде - Костадин в Ново село, който се е замогнал, но нямал деца и поканил брат си, за да му помогне. Всеки ден 12 годишната Ванга ходи с магарето на чичо си до кошарите извън селото, за да донесе двата гюма, пълни с мляко. Често я придружавали и двете й братовчедки и децата обичали да се отбиват при Ханската чешма, да пийнат водица и да си поприказват.

Денят бил топъл, децата, както обичайно, приседнали до чешмата. Изведнъж отдалече се задал въздушен стълб като фуния, който всмуквал по пътя си камъни, изскубвал трънаци и храсти и ги издигал нависоко. Момичетата страшно се уплашили. Дали са хукнали да бягат или са се скупчили едно до друго, не се знае. Вероятно Ванга се е отдалечила от тях, защото смерчът подема във фунията си само нея. Всичко става за броени минути. Момичетата онемели от уплаха, но хукнали към селото да разкават какво е станало. Тръгват да я търсят и я намират след два часа, обезумяла на повече от 2 км от мястото на събитието - затрупана с пръст, листа и тръни. Не се в знае колко време е била в прегръдките на смерча.

Никога след това Ванга не разказва какво е усетила по време на вихрушката. Когато Бойка Цветкова след седемдесет години по предложение на Ванга посещава Струмица и прави снимка на местността, Пророчицата е категорична: "Никога повече не ми давай тази снимка!" Бойка Цветкова е убедена, че през цялото време, докато е обикаляла из града и около Ханската чешма, Ванга е била с нея и затова остава изненадана от тази реакция. Тя реагира по същия начин както, когато я молят да разкаже какво вижда в нощите, когато остане сама или когато изпадне в транс. Защото трагичното събитие край чешмата води до една житейска драма - Ванга ослепява завинаги въпреки усилията на лекарите. Но като че ли за това събитие в живота си, както вече споменахме, тя е била подготвяна още преди то да стане. Така неусетно драмата на дванадесетгодишното момиче надхвърля проблемите на тесния семеен кръг, за да положи основите на нещо, което след години става феномен.

В митологията вихрушките са пратеници на боговете. Те откриват и посочват всяко присъствие на божественост. Като природно явление описаната вихрушка спада към смерчовете, които са малко известни, рядко се срещат, но притевават голяма разрушителна сила. Пораждат се от създаване на вихрови турболентни потоци в облаците. Смерчът е атмосферен вихър с изкривена ос на въртене.Причината за появяването му е неустостойчивостта на атмосферата на границата между топлия и студения въздух и винаги се свързва с дъждовните облаци, които се наричат матерински и могат да достигнат височина до 15 километра. От облаците смерчът се спука към земната повърхност. По интензивността на вихъра вътре в центъра, където вятарът се движи със скорост 18 до 140 метра в секунда, и по предизвиканите разрушения, смерчът се характеризира от 1 до 5 бала. Това са малки урагани, но локализирането им на много малки пространства увеличава стократно тяхното въздействие. Смерчът увисва от облака като гигиантска фуния. В центъра му налягането е понижено до такава степен, че той засмуква всичко, което се изпречи на пътя му. В историята на народите има много сведения за дъжд от жаби, пренасяне на разстояние на различни животни, за дъжд от риби, засмукани по съшия начин, когато това природно явление стане над море или над езеро. Споменава се за смерч над Канадските езера, който понижил нивото на едно от тях с близо половин метър, като засмукал над половин милион тона вода. В Русия все още пазят спомена за смерча, минал над Москва и околностите му, който изскубвал дърветата, направил в гората просека широка 400 стъпки, а край Митищи вдигнал едно момче във въздуха и то се "приземило" живо в Соколники. По времето на същия смерч един полицейски стражар "прелетял" 100 метра. Ървинският смерч над Америка навил на руло железопътен мост, дълъг 75 м и го хвърлил в реката. Той издигнал във въздуха църквата в град Даусън Милс и тя "прелетяла" четири метра и още два се тътрила по земята, като изровила дълбока яма.

Диаметърът на обикновения смерч варира от стотина метра до няколко километра, но са известни и така наречените разлети смерчове, които могат да достигнат го петстотин километра, като този през май 1917 година в щатите Илинойс и Индиана.

На Балканския полуостров този вид явления са голяма рядкост. Много учени отричат твърдението, че смерч може да се появи по нашите земи.

Има документирани много случаи, когато хора Ибиват издигани в небето от смерч, но за нито един не се споменава, че това събитие е променило съдбата му, както става при Ванга. Отзвук от такива събития има във фолклора и в народните вярвания. В хората е останало поверието да се пазят да не ги "замете вихрушката". Това се приемало като някакъв знак на съдбата, който коренно променя вивота на човека и в повечето случаи към зло. Отзвук от подобни природни явления се пази и в народните песни, където за тях се споменава пряко или опоетизиран като вихрушката се оприличава обикновено на змей който идва да вземе най-хубавата мома, а след време я връща, но тя е вече променена - "ни жива, ни умряла" . Хора, най-вече в юношеска възраст, понесени от вихрушката и оживели, се приемат като различни от другите, богопомазани или притежаващи някаква магическа сила. Често в приказките и легендите се срещат мотиви за "издигане стълба до небето", за борбата на момчето с вятъра, за спусната слънчева люлка, която грабва най-хубавата мома. В една песен от Борован, Белослатинско, се разказва за вихрушка, която "горе небе лиже, долу земя мете", а във вихрушката е млад Стоян.

В първия момент Ванга не разбира какво е станало. Обезумяла е от страх. Около нея се събрали хората, които я открили, говорели си, че още "помръдва", значи е жива, радвали се, че е оцеляла. Тя ги чува, но не смее да си отвори очите. Опитва се по гласовете да разбере, кой й говори. Различава гласове на близки хора и ги "Вижда" като в просъница. Баща й се приближава до нея, взема я в прегръдките си, радва й се. Най- сетне решава да го погледне. Опитва се да отвори очи, но рязка болка я пронизва. Пръст и пясък с хиляди иглички й причиняват страшни мъки, когато раздвижи клепачите си. Детското й съзнание отново изпада в паника. Разтревовените хора около нея бързо я отвеждат на Ханската чешма, наплискват я с вода, карат я да застъпи клепачите си, за да може с миглите да почисти натрупаните в очите й пръст и пясък. Това й причинява още по-голяма болка. Отвеждат я в селото. Жените започват да съветват родителите на Ванга какви билки да използват, дават и "баяни и свтени" води. До вечерта очите на момичето се наливат с кръв и започват да побеляват заедно с ирисите. По този начин организмът й реагира на твърдите частици , попаднали в очите.

Родителите веднага решили да се върнат в Струмица и да я заведат на лекар. Малкото общество на махала "Светико" се развълнувало, решено да се притече на помощ с каквто може. Препоръчвали билки, мехлеми, изредили се всички да видят Ванга и да дадат някакъв съвет, да разкажат, каквото знаят, с една единствена цел - да помогнат. По това време църквата "Свети петнадесет мъченици" не можела да помогне със своята реликва -нетленната ръка на местния свещеник Петър, защото била отнесена в Кукуш от гръцки войник още през 1913 година.

Завели Ванга на лекар и станало ясно, че състоянието и се е усложнило и възпалението се увеличава. За да се спасят очите, била необходима спешна операция. Завеждат нещастното момиче в Скопие, за едната операция плащат, другата била направена "по бедност". Изглежда усложенията са големи, защото и двете оперативни намеси са неуспешни. За да се оперира "пердето", което се е спуснало пред очите на Ванга, е необходим добър специалист. Бащата се съгласява да я изпрати в Белград и там да я оперират. Необходими били близо 500 лева, които нямало откъде да се намерят. Продали шевната машина, завещана от майката на Ванга, единствената овца, която имали, още някой и друг предмет от покъщнината, но събрали едва половината от парите. Затова и лекарят направил "половин операция". Ванга можела да вижда слабо. Обещали й, че другата половина от операцията ще направят, когато донесе останалата част от парите и тогава ще вижда както трябва. Само че сега трябвало да се пази, нужни били силна храна, хигиена и спокойствие. Тези условия не можело да се спазят при мизерията, в която тънело семейството.

След много години, в един разговор на 2 май 1985 година Ванга споделя с една от своите посетителки, която е очен лекар: "Аз ги уважавам очните лекари, али не можем да изживевам... Аз ставам като от вино и от ракия пияна, като вида очен лекар... Немаше ли за мене тогава роден доктор да помогне да бида цял живот признателна. Яз не ви мразам, но го изживевам... Изживева, го, боли ме, тежко ми е, защото - вие знаете. Тогава немаше за мене роден доктор. Мене ме носиа у Загреб, мене ме носиа в Германия. Накрая ми каза професора: "Природата, девойче, прави чудеса". Така 1923 година става една от най-злощастните не само в българската история, но и В живота на Ванга. През това лято нейната съдба се слива със съдбата на народа, към който принадлежи и духовно, и физически и остава завинаги заедно с нея до последните дни на живота си. На следващата година се родило още едно дете -Томе. Ванга наглеждала двете си братчета и помагала за къщната работа, защото майка й работела на полето, а баща й се пазарил като ратай в околните села. Пред ирисите на очите й паднало перде и тя отново ослепяла. Този път завинаги, защото за втора операция и дума не можело да става. Измъчвала я не толкова мисълта, че е сляпа, а това, че е в тежест на семейството, че не може пълноценно да помага. По цели нощи плачела и търсела изход, молела се на Бога и се надявала. Може би тогава, в полунощните часове, когато всеки шум се чува надалече, тя се учела да различава достигащите до нея звуци, да ги облича в образи - от малка е предразположена към това. Възможно е по време на молитвите си към Бога несъзнателно да се е докосвала до други пространства и измерения на духовното. Този толкова кризисен за нея период й отваря непознати хоризонти, които тя приема като нещо естествено и все още си мисли, че така е с всички хора, че това е нещо нормално. Това е времето, когато Ванга започва непрекъснато да сънува видения, които все още са хаотични, защото не може да направлява съзнанието си. Затова ги възприема като обикновен сън и с никого не ги споделя.

За няколко години настъпва спокойствие в живота й, когато я изпращат в училището за незрящи в Земун. Там тя не само се отървава от гладните години и напрежението, което цари в семейството й. За първи път започва да дисциплинира съзнанието си. Изучава брайловата азбука, преподават й различни предмети, свързани с точните и хуманитарните науки. Има невероятно добре развит музикален слух и бързо възприема уроците по пиано. Учи се да плете, да готви, да чисти, да подрежда. Да "вижда" заобикалящия я свят не с очи, а с пръсти, с ръце, с всички части на тялото си.